Хората с увреждания във Великобритания попадат в т.нар. категория „disabled” – група хора, която получава достатъчно внимание и помощ от държавата, но също така и … много подозрение.
Именно това е причината, голяма част от disabled населението на Острова да се въздържа да прави ежедневни упражнения, за поддържане на физическата си форма, защото при системата на мониторинг и шпиониране на общините, хората много лесно могат да бъдат лишени от социалните помощи, които са жизнено важни за тях.
Ново проучване на организацията Activity Alliance посочи, че 47% от хората с увреждания в страната са в постоянен стрес, че средствата които получават, ще бъдат орязани, ако започнат да изглеждат „прекалено активни и самостоятелни” в очите на общинските служители.
От анкетираните, близо 65% казват, че разчитат изцяло на своите бенефити, за да поддържат приличен стандарт на живот и че без тях ще бъдат просто закотвени на легло, без да могат да излизат, да ползват специализирана екипировка или да се упражняват.
Проучване на Националната организация на хората с увреждания във Великобритания установи, че 83% от анкетираните желаят да бъдат по-активни, отколкото зададената от държавата „психологическа рамка” на определението „disabled”.
Излизането от подобна рамка пряко застрашава получаването на помощите Personal Independence Payment (PIP), Disability Living Allowance (DLA) и Employment and Support Allowance (ESA), като дори може да бъде направена тяхна преоценка и да се поиска връщане на получени средства със задна дата.
32 годишната Карли Тейт, която страда от церебрална парализа и представи страната си на параолимпийските игри в Рио и разказва на HuffPost как по време на интервюто й за преценка на социалната й помощ PIP, е била на път да загуби адаптираната си за спортни цели инвалидна количка. Тя е имала достъп до нея по схемата за благотворителност за инвалиди Motability и я е ползвала, за да тренира в местния спортен клуб Stockport Harriers.
„По време на интервюто имаш усещането, че служителите са тренирани от екип криминалисти да те питат един и същ въпрос, но формулиран по различен начин и всеки път следят къде в отговора си ще се издадеш, въпреки че им казваш самата истина. Всеки път, чувстваш, че каквото и да им кажеш, може лесно да бъде извадено от контекста и да им даде така желания повод.”
Две седмици след интервюто, на Тейт й съобщили, че не покрива критериите за онази част на нейната PIP, която й дава възможността да ползва спортна инвалидна количка.
„Тази количка беше моята единствена гаранция за някакъв физически независим живот, но явно решиха, че не съм достатъчно „инвалидна” (disabled) в случая”. Впоследствие, Карли Тейт успяла да възстанови достъпа си до специализираната количка, но счита че единствената причина за това е бил шумът, който е вдигнала в медиите: „Крайно време е да дадем правото на достоен живот на хората с увреждания във Великобритания, правото им да се наслаждават на всякаква възможност за активност, без да се притесняват непрекъснато дали няма да ги обвинят, че са прекалено … активни”
Телевизионният журналист Мик Скарлет, 53 г., който е автор на блог за практикуване на йога от хора със специализирани нужди и е прикован още от дете на инвалидна количка, също споделя своя опит с капана „too active”: „Блогът ми с йога упражнения среща много добри реакции, но учудващо малко хора с увреждания са установили контакт с мен досега. Всички до един се притесняват някой от общината да не научи през социалните мрежи за подобни техни занимания.”
От Birmingham Ability Counts League – най-голямата лига за футбол с инвалидни колички в страната, съобщават че от първоначално регистрираните преди 3 години 455 членове, сега са останали около 250.
Председателят на лигата – Алън Рингланд, казва: „През трите години на нашето съществуване, станах свидетел на много случаи, когато наши членове загубиха своята Personal Independence Payment, своите нови приятелства и самочувствие, заради това, че някой бе решил, че неделното им „мачле” в инвалидни колички ги прави едва ли не социални измамници.”
Източник: БГ БЕН
