Когато бях пушач мразех много някой да ме пита имаш ли огънче.
Kазвам имам, а следващият въпрос да е, а да ми дадеш и цигара ще може ли.
Това меко казано е нахалство.
Случвало ми се е да съм отговарял, “Този който те научи да пушеш, защо не те научи да си купуваш и цигари”
Сега изпадам в подобна ситуация на нахалство, когато някой ме попита нещо примерно ми се случва наскоро някой да ме попита във Фейсбук.
Имам телефон Самсунг S7 става ли да си направя с него апликацията.
Първоначално си помислям…аз я правя тази услуга някой иска сам да си я свърши…да не позлва моя услуга!?
Въпреки това му казам МОЖЕ и с това се надявам да приключим писането и да продължа да и работя по задачите.
Идва обаче втори въпрос, нещо за настройките на апликацията. Познайте какво става става когато отговоря на втория въпрос, идва и трети и тнт.
Един от принципите ми е да отговарям ако мога на всички имейли и съобщения на клиенти, да не ги игнорирам.
За това варианта да се правя на луд и да не пиша на някой нещо отпада.
Който иска обаче да попита някой нещо си има фейсбук групи питате там и чакате да получите отговор. Дали ще получите, дали ще ви свърши работа и дали ще е правилния за вашата ситуация е друг въпрос.
Пиша този пост и вече след първия въпрос на клиент ще му пращам този пост.