За истинската стойност на имиграционната услуга

Преди Брексит срещах коментари, че еди колко си съм взимал за статут! Някои смятаха, че съм оценявал труда си скъпо!

В една капиталистическа държава, каквото е Великобритания всеки има право да си слага сам цена на времето и труда, който полага… май и в България е така…ако не се лъжа?

Сега след Брексит хората, които нямат статут или имат проблеми със статута, ми звънят и пишат, пак за същото нещо – услуга за статут за уседналост. Най-често, когато им кажа цената, отговорът е „цената няма значение, колкото и да струва си плащам за да получа статут“.

Размишлявайки върху този факт стигнах до извода, че и преди време когато хора без работа, се чудеха за какво да „мрънкат“, всъщност не са били прави… Аз и за това не обръщах внимание на завистта им.

По принцип, ако имате бизнес не трябва да ви интересува какво мислят хората, които не биха ви станали никога клиенти, или не са ви клиенти.

Трябва да отделите времето и усилията си за тези, които са ви клиенти и тези които биха ви станали клиенти.

За разлика от много фирми и хора, които спекулират с цени на услуги и продукти, аз като регистриран имиграционен съветник си имам деклариран ценоразпис и нямам право да таксувам хората изпаднали в нужда, повече.

Дори когато правя имиграционна консултация, цената на консултацията влиза в услугата ми.