Другата страна, обаче, ако не получи обаждане има пълното право и дори е съветвам пак да звънни, човешко е понякога да забравиш някого.
Аз прилагам тази практика доста често….една фирма за да работим заедно я преследвах година.
Звъня на човека пиша имейли съобщения, той обещава, правим срещи, провалят се.
Аз имах имах желание да работя с тях…те си имаха капацитета от клеинти които могат да обслужат и нямаха зор да ми вземат парите защото взимаха парите на други.
Е накрая успяхме да се видим и се разбрахме.
Ама ако бях като няко да чакам и се оплаквам, че не ми са се обадили никога намаше да се видим.

На някои може и да не им харесва това, кото описвам, но за мен, някой, който живее тук над 20 години това е практиката.
В други държави може да има други практики, убеден съм в Куба и Китай не е така, но ние не живеем там.
Ако някога търсите работа някъде, където има повече кандидати, пращате CV звъните и давате зор иначе те няма да им дреме за вас.
По тази тактика последните 20 години не съм останал без работа.

Ако някой си мисли, че той ще се свърже с мен ще се уговорим да правим нещо. После когато уговорката ни отпадне по негова вина, аз ще звъня да го търся и, че имам зор да му “взема парите : както някои писа.
Жестоко се лъже.

Да се върна на първото изречение.
В тези 10 работни часа примерно които имам и обслужвам 10 клиента, аз нямам зор, понеже времето ми е запълнено с работа и клиенти.
Надявам се да сте разбрали нещата за Запада и Капитализма.

Иначе, човек не е хубаво да си дава много зор.
В моменти ако нямам работа по клиент( което много рядко се случва) аз имам да уча за висшето сим, да обръщам внимание на семейство и семейни задължения.
Понеже преди много години научих как работят нещата тук успяхме да си уредим живота по начин, по който не всичко са пари.