Има случаи, в които имиграционните служители на границата не желаят да пуснат имигранти защото не им вярват. Няма по неприятна ситуация от тази, да пропътуваш хиляди километри до Кале с кола, или да летиш 3 часа и половина със самолет и да ти кажат, че не те пускат на Острова. За някои това може да звучи невероятно, но е факт и всяка седмица десетки сънародници се оказват в това положение.
В някои случаи след разпит, хората биват допуснати с печат за ограничение в престоя, в други случаи просто им се казва – „вие не сте желани“ и биват връщани.
Има случаи, в които се е налагало преди дадения човек да се запъти, знаейки за възможните проблеми, които може да се появят на границата, аз като имиграционен съветник да напиша писмо с обяснение към дадения граничен служител.
В това писмо разяснявам случая му, какво е станало, какво ще се прави и защо има право да бъде тук.
Имах клиент преди време, на когото му беше отказан достъп до ОК, свърза се с мен написах писмо, дадох мои контактни данни, ако желаят да се свържат с мен, при което посочих името си, регистрацията си като имиграционен съветник и сънародника успя безпроблемно да се върне на Острова.
Друг случай пък, клиентка ми се оплакваше, че всеки път я спират и разпитват доста преди да я пуснат. Последният път бяхме започнали неин случай и когато отново са я спрели, им е казала, че идва да се види с имиграционния си съветник във връзка с апликация и в този случай е нямала никакъв проблем.
Тази седмица имам друг случай, на клиент, който няколко пъти е имало объркване при апликациите и това е довело до поредица от откази. Сега в писмото, което подготвям към имиграционен служител на летището ще трябва да разясня, защо се е стигнало до откази, какви са грешките и как те ще бъдат поправени.
Интересното е, че преди дни и на мен ми поискаха да показвам статут преминавайки границата с евротунела. Когато в днешни времена, някой с двойно гражданство пътува към Европа, е една гимнастика, която при нашето семейство се състои в следното. На излизане от Великобритания при английско-френската граница показваме
британски паспорт, а във Франция влизаме с български паспорт. На връщане обратното –
излизаме от Франция с български паспорт, влизаме във Великобритания с британски паспорт. В конкретния случай, който описвам по-горе обаче бях на телефона и се залисах, подавайки на служителя български паспорти, вместо британски. Той ги погледна и ме попита, „вие във Великобритания ли живеете?“. Отговорих „Да“, после ме попита „имате ли статут“. Едва тогава се усетих, че не съм разменил паспортите. Тогава дадохме паспортите и всичко беше вече „ОК“.
