Наследяване във Великобритания
Наследяването във Великобритания зависи от законодателството на страната и съдебната практика, особено ако то е определено със завещание, при което могат да се появят спорове между наследниците.
Наследяването е един процес, при който имуществото на един споминал се човек преминава в притежание на неговите законни наследници. Наследственото право е различно за различните видове имущества и наследници.
Наследството преминава от споминалото се лице към наследниците по закон или чрез завещание. Ако няма наследници, имуществото ще може да стане собственост на Короната.
От значение е и къде във Великобритания е починало лицето, защото в Шотландия и Северна Ирландия има други разпоредби при наследяването без завещание, които както може би се досещате, са различни от тези в Уелс и Англия.
Ако партньорът на починалото лице няма брак с него, то той или тя няма да придобие автоматично права над наследството му. Извънбрачните и незаконно осиновените деца също нямат подобни права. Същото важи и за внуци и т.н.
Когато има брак между прежилялото и споминалото се лице, тогава първото наследява и без завещание имуществото на второто. Преживелият партньор може да придобие имущество, равностойно на до 250 хиляди паунда, както и личните вещи на починалия партньор, независимо те на каква стойност са. Останалата част от имуществото (ако има такава) се разделя както следва – половината за преживелия партньор, а останалата половина отива при децата (ако са починали – при техните деца), като се разделя поравно.
Ако преживелият партньор трябва да раздели наследството с братя, сестри или други роднини на споминалото се лице, той или тя получава имущество до 450 хиляди паунда, личните му вещи и половината от остатъка от имуществото.
Ако починалото лице няма наследници, то наследството му става собственост на Короната.
Всички по-далечни роднини с претенции към наследство трябва да ги заявят, като за целта те трябва да произхождат поне от бабата и дядото на споминалото се лице и съответно да имат кръвна връзка с него. В това число влизат и доведени братя и сестри. Ако роднините с претенции са от страна на партньора, те нямат права върху наследството защото нямат кръвна връзка с него.
Ако починалото лице няма жив партньор, а само деца, то в такъв случай те си поделят цялото му имущество. Ако лицето няма и деца, тогава всичко се поделя между останалите кръвни роднини, като се започва от по-близките и се приключи с най-далечните.
Изключение е ако едно лице няма кръвна връзка с починалия, но има претенции върху наследството му, защото се е грижило или живяло с него. Тогава то може и да получи част от него.
Преживелият партньор наследява напълно семейните имоти, ако те са били Joint tenants. Ако обаче те са били Tenants in common, то тогава имотите могат да се разпределят между всички наследници.
Особенни случаи: Ако едно лице не е роднина, но смята, че има права върху наследството, то може да поиска определена част от него ако е живяло с починалия или се е грижило за него.
За да наследят имуществото на починало лице, всички наследници трябва да са навършили пълнолетие, т.е. 18 години или да имат сключен брак. Ако не отговарят на условията, то тяхното наследство ще се „пази“ докато не изпълнят някое от тях.
Когато някой се спомине трябва да се пристъпи към администриране на наследството му. Администратор трябва да приспадне дължимите данъци и такси и да разпредели останалото имущество между наследниците. Към момента данъкът за наследяване е 40 процента за всяка сума над необлагаемия минимум от 325 хиляди паунда.
Лицата, които могат да пожелаят да администрират имуществото на починалия при липса на завещание са най-преките му наследници. Най-често обаче се наемат професионални администратори, за да се сведе до минимум риска от грешки при разпределението на наследството и изчисляването на дължимите данъци и такси.