Задължения за данъчна регистрация на лицата, които отдават имот под наем във Великобритания, но се връщат да живеят в България
Напоследък все повече българи, които са си купили жилище във Великобритания решават да го дадат под наем и да се върнат да живеят в родината. Дотук всичко е ясно, но остава въпросът какви са отношенията им с данъчните служби и какво трябва да се направи, за да нямат проблеми с Агенция „Приходи и митници“ (HMRC).
Всеки наемодател, който е живял повече от шест месеца извън границите на Великобритания за периода от една данъчна година подлежи на специална регистрация.
Лицата, които отдават имоти под наем във Великобритания, но живеят за постоянно в друга държава, например България, се разделят на два вида:
- Лица, които отдават жилище под наем с помощта на агенции за недвижими имоти;
- Лица, които директно отдават жилище под наем.
Нека разгледаме как стоят нещата при всеки вид наемодатели:
Всички лица, които отдават жилището си под наем чрез агенции са задължени да се регистрират за данъчни цели към HMRC, ако ще живеят извън Великобритания за постоянно.
След проверка на данните от HMRC ще издадат регистрационен номер за данъчни цели на лицето. Ако жилището е собственост на две лица, то и двете трябва да се регистрират и да вземат такъв номер.
След като получи своя номер, наемодателят ще получава цялата сума от брутния наем, която ще му се превежда от агенцията за недвижими имоти. Ако обаче лицето няма регистрационен номер за данъчни цели, то агенцията е длъжна да му удържа 20 процента от стойността на наема и да му изпраща останалите 80 процента.
Агенцията трябва да докладва на HMRC за изплатените към наемодателя суми на всеки три месеца, което става чрез попълването и изпращането на данъчна декларация.
Наемодателите, които отдават директно жилището си също трябва да имат данъчен номер. Според закона, наемателите им превеждат по какъвто начин е уговорено брутния наем.
Ако обаче лицето няма регистрационен номер за данъчни цели, наемателят е длъжен да удържа 20 процента от стойността на наема и да го внася по сметка на HMRC от името на наемодателя. Това е задължение на наемателя, като за да внася парите ежемесечно, той също трябва да е регистриран към HMRC.
Лицето, което е задължено да удържа авансово 20-те процента по договора за наем е длъжно да издаде документ за внесения данък, който след това ще бъде взет предвид при облагането на дохода на наемодателя.
Ако годишният наем на жилището е по-малък от 5200 паунда, наемателят не е длъжен да удържа авансово данъка. Агенцията също не е длъжна да удържа авансово данък от сумата за наема, ако не взима наем за повече от 3 месеца и задължението по данъка на наемодателя е под 100 паунда след прихващане на допустимите разходи.
В повечето случаи данъчните задължения на наемодателите се проверяват след регистриране в HMRC, а понякога и няколко години след като е възникнало данъчното задължение. Ако съответните лица не са си направили данъчна регистрация, те могат да бъдат преследвани от закона, като при евентуален такъв сценарий, те ще трябва да платят глоби, а в най-лошия случай да лежат в затвора за укриване на данъци.
Ние от Chikov.com можем да ви дадем жилищен съвет и да ви помогнем да си намерите подходяща ипотека. Пишете ни на atanas@chikov.com или се обадете на 077 8606 7076.